Вакуумните прекъсвачи, без изключение, приемат докинг контактен метод. След като движещият се контакт докосне неподвижния контакт, той вече не може да се движи напред. Контактното налягане се осигурява от компресионната пружина (понякога наричана затваряща буферна пружина) на всеки полюсен контакт. Така нареченият контактен ход се отнася до разстоянието, което контактната пружина продължава да се движи до края на контактния контактен контакт, т.е. разстоянието на компресия на контактната пружина. Следователно, той е известен също като такт на компресия.
Ходът на контакта има две функции: първо, той компресира контактната пружина и осигурява контактно налягане към свързващия контакт; Второто е да се гарантира, че определено контактно налягане се поддържа дори след износване по време на работа, осигурявайки надежден контакт. Общият контактен ход може да бъде около 20% до 30% от разстоянието на отваряне, а вакуумният прекъсвач за 10 kV е около 3-4 mm. [3]
В действителната структура на вакуумния прекъсвач пружината за затваряне на контакта е проектирана да има значителна сила на предварително натиск дори когато е в отворено положение. Това е, за да се гарантира, че по време на процеса на затваряне, когато подвижният контакт все още не е докоснал неподвижния контакт и настъпи предварителен срив, движещият се контакт има значителна сила, за да устои на електрическата сила и няма да се отдръпне назад; В момента на контакт контактното налягане внезапно се увеличава до стойността на предварителното налягане, за да се предотврати отскачането при затваряне, което е достатъчно, за да устои на електрическото отблъскване и да осигури добро първоначално състояние на контакт; С напредването на контактния ход контактното налягане между контактите постепенно се увеличава и в края на контактния ход контактното налягане достига проектната стойност. Ходът на контакта не включва обхвата на предварителна компресия на затварящата пружина, той всъщност е вторият ход на компресия на затварящата пружина.
